Цяла инсула (квартал) от античния град е построен в края на III и началото на IV век. На нейното място е имало сгради от II и III век, които са били разрушени при готските нашествия през 251 г. Площта ѝ от 1393 кв.м. е ограничена от четирите страни с улици, широки до 6,70 м и с настилка от каменни плочи.
Сградата има традиционния план на римското атриумно-перистилно жилище. Вътрешният двор е постлан с каменни плочи и е заобиколен от портик с колонада. Около него са разположени 16 жилищни и стопански помещения. Сградата е имала водопроводна и канализационна система. Водоснабдяването е ставало от кладенеца в средата на двора и чрез водопровод от оловни тръби. Южната част е била двуетажна, като на втория етаж са били разположени предимно спалните на собствениците.
Стените на повечето жилищни помещения са били покрити с цветна стенна мазилка, стенописи или мраморна облицовка, а под таваните е имало гипсови корнизи. В три от тези помещения, един коридор и портикът, са запазени многоцветни мозаечни подове. Подовете са били украсени с разнообразни геометрични мотиви, местни и екзотични животни и птици, фигурални изображения и митологични сцени. С известни прекъсвания и преустройства, сградата е просъществувала до края на VI век, когато е била окончателно разрушена и изоставена.
За Музея
Антична сграда с мозайки
Сградата с мозайките е построена в края на III-началото на IV век. Останките от по-старата сграда, съществувала на това място през II-III век, били доразрушени и изравнени. Само част от по-здравите, носещи стени били запазени и използвани. Те се вписвали в архитектурата на новата сграда, тъй като нейният план бил различен от плана на първоначалната.
При строежа били преупотребени някои по-стари архитектурни детайли. Например част от корнизите вградени по източната фасада са били използвани като архитектурни детайли или градивен материал. Други детайли са били използвани в тяхната първоначална функция - няколко бази, колони, капители в колонадата на портика. Като цяло архитектурният облик на сградата с мозайките отстъпва на художествената й украса. Това се свързва с началото на упадъка в късноримската архитектура и строителството.
Много малко от архитектурните детайли, намерени при разкопките, са открити на първоначалното им място. С разнообразието си, тези детайли илюстрират няколковековната архитектурна история на Марцианопол в различни етапи от съществуването му.
Животът в сградата на мозайките
Археологическите материали, открити при разкопките на сградата, не са много разнообразни, но илюстрират различни страни от живота на обитателите ѝ. В кухнята са били използвани по-груби сиво глинени съдове. Трапезната керамика е от фина жълта глина, но има и луксозни, вносни червенолакови паници. Чашите са предимно глинени и стъклени.
Осветлението се е осъществявало с глинени лампи, изработвани в града. Вероятно е някой от собствениците да е имал връзка с тяхното производство, тъй като в сградата е намерен модел за калъп на подобни лампи.
В ежедневната дейност са били използвани костени шила и игли за шев, глинени прешлени за вретено и тежести за стан. За детайли по облеклото и украсата на обитателите може да се съди по намерените костени игли и амулет, фибули и гривна от бронз. Надписите по някои глинени съдове и предмети показват, че тук са живели образовани хора. Освен от мозайките и от украсата на стените, естетическият вкус на обитателите се е задоволявал с разноцветна мазилка с растителни мотиви и орнаментални гипсови корнизи.
Обща информация за музея
Архитектурни детайли от сградата
С ремонти и преустройства, сградата е просъществувала до началото на VII век. Тя заема площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15 м. (север–юг) и ширина 37,75 м. (изток–запад). Нейният архитектурен план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище.
Вътрешният двор (atrium), който е с размери 11,11 х 5,87 м, е застлан с каменни плочи. В средата му е иззидан кладенец, с диаметър 0,76 м. Три от страните на двора са заобиколени с покрита галерия с варовикова колонада (перистил), която е с площ 92,63 кв.м. Около двора са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1393 кв.м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки, стенописи и гипсови щукатури.
Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки, които са едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България. Три от тези мозайки са представени в помещенията на музея (in situ), където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа. Мозайките са изработени в класическите техники, като опус теселатум и опус вермикулатум, от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.
История и техника на мозайките
Счита се, че първата подова мозайка е открита във фригийския град Гордион (Мала Азия) и датира от VII век пр. н. ера. Тази мозайка е с различни геометрични мотиви. А в Гърция, най-стари са мозайките в гр. Олинт, датиращи от V век пр.н.ера. Те са изработени от бели и черни речни камъчета, като някои са с фигурални изображения.
Има три основни техники на изработка на мозайки. През II-I век пр.н.ера мозайките се изработват предимно от разноцветни камъчета - кубчета с размери 1х1х1 см., наречени тесери. Те образуват различни орнаменти или фигури. Тази техника се нарича опус тесалатум, като при нея се използват предимно геометрични мотиви. За фигуралните композиции се използва вторият тип техника опус вермикулатум, която се характеризира в изграждането на мозайка от много малки кубчета от камък, печена глина или смалта (стъклена паста). Големината и формата им варира в зависимост от сюжета. Третият вид техника е опус сектиле. При нея се използват големи плочки от разноцветен мрамор или друг вид камък с различна форма, които образуват сложни геометрични композиции.
При изработката на мозайките, отначало теренът се изравнява и се трамбова добре. Върху него се прави около 30 см. дренаж от едри камъни, а над него се насипва хоросан с дебелина 5 - 10 см., примесен с едро натрошени камъчета и тухли. Следва пласт от 5 см. хоросан с примеси от ситно счукани тухли. Когато е още влажен, върху него се редят кубчетата по предварителен чертеж. В някои случаи централното пано, т.н. емблема, се изработва отделно и се поставя в предварително подготвено легло. В завършен вид подовата мозайка е имитирала разкошен многоцветен килим. Макар и рядко, в днешно време все още се изработват мозайки, но те са предимно стенни.
